4 пъти Шампион на България - 1925, 1926, 1934 и 1938 година
6 пъти Вицешампион - 1928, 1930, 1938 и 1939 (като "Владислав") - 1935, 1936 (като "Тича")
3 място - 1937(като Владислав), 1939(като "Тича"), 1953 и 2009 година.
4 място в "А" група - 1969 и 1982 година.
Носител на Царската купа - 1925, 1926, 1934 (като Владислав)
Финалист за Царската купа през 1935 и 1936 г.(като Тича)
Финалист за Националната купа - 2006 и 2008 година.
Финалист за Купата на Съветската армия - 1985 и 1988 година.
История на ПФК "Черно Море" oт 1909 до 1945 г.
Оставаме и днес снизходителни към насилието над историята, защото делото на радетелите на футболната магия от предците на ПФК “Черно море” не е свещ да я духнеш и да угасне. То е огън, който и днес гори в сърцата на хиляди варненци с обич, признателност, благодарност и готовност да се продължат славните традиции и по повод, на който многоуважаваният във футболния свят спортен журналист Климент Симеонов написа следното откровено признание: “Традицията, с която варненци винаги и с право са се гордели, откроява през ХХ век фигурите на изтъкнати радетели на футбола - деятели, треньори, състезатели и съдии, които правят чест и на цяла България.” 14 Май 1894 в двора на Мъжката гимназия във Варна под зоркият поглед на един швейцарски
учител по физкултура на име Жорж дьо Режибюс младите варненци започват да се занимават с новата за
цяла България игра!
За да установим точната дата на създаването на ФК “Черно море” е необходимо да погледнем в "Енциклопедия на световния футбол"
от Ричард Хеншоу, 1979, NEW PUBLIC BOOKS, Washington DC, USA.
През 1914 от Париж са пратени футболни топки, специални обувки и предпазители.
Това е първата по-голяма пратка от спортни стоки за България.
След войната футболът в градът ни се развива с големи темпове. Във Варна квартируват кораби на
Съглашението (английски,френски и италиански). На британските има моряци които са професеионални
футболисти, а по това време Англия е най-голямата футболна сила в света. Тичанци използват това и
играят много мачове срещу тях което е голям плюс в развитието им.
През 1945 г. СК Тича се обединява с другия голям отбор на Варна и най-силен местен съперник - Владислав
и заедно основават "ТВ-45" (Тича-Владислав 45).
"Владислав" е създаден на 3 април 1916 г. като Спортно-туристическо дружество "Напредък".
До края на 1917 "Напредък" набира много нови членове, а името му е променено на"Развитие". Името
"Владислав" получава на 1 май 1921 година след обединението между "Развитие" и "Гранит" .
Тогава са определени и цветовете на клуба - зелено и бяло (зелено-бели фланелки и зелени гащета),
а за емблема е избрана
четирилистната детелина.
("Гранит" е един от двата клона на "Тича" заедно с "Шипка" който пръв се отделя от клуба"майка" поради
достатъчният потенциал
който е натрупал и възможността му да съществув без помощта на "Тича")
Въпреки че повечето хора приемат ,че клубът е кръстен на полският крал загинал за свободата на Варна в
битка с турците през 1444 година Владислав ІІІ наречен в последствие Варненчик, за членовете на клуба
то е имало и друго значение-"Владей славата"! На 11 Септемвеи 1921 се приема устав на
клуба ,а на 14 Декември същата година той е регистриран официално.
Футболът в страната променя посоката на самостоятелно, зависещо единствено от волята на деятелите
и състезателите си развитие.
Към новосъздаденото дружеството "ТВ-45" се присъединява тимът на Приморец и отборът се преименува
на ТВП-45
(Тича-Владислав-Приморец 45). Това не е всичко, продължава смяната на името на отбора както и
обединяването му с кои ли не.
Като представителен тим на Военноморските сили на България по онова време
бива
преименуван няколко пъти - ВМС, ДНА Варна (Дом на Народната Армия), Ботев Варна, Ботев при ВМС, а през
1962 година
приема името "Черно Море". След присъединяването на Академик - Варна, клубът се преименува на
ФСФД "Черно Море"
(Флотско-Студентско Физкултурно Дружество).
През периода 1945-48 година Национална футболна дивизия се преименува на Републиканско първенство по футбол.
Провежда се на принципа на пряката елиминация, като Финалът също е в две срещи. В него участват първите
три отбора от софийското първенство,
два от
пловдивската спортна област, два от варненската и по един от останалите.Наи доброто постижение на
"ТВ-45" и ТВП-45 е
класиране на 1/4 финалите
През 1948 г Ботев (Варна) е включен в новосформираната "А"РФГ. През този сезон варненци завъшват шести
(след 5! софийски отбора), а неговият нападател Недко Недев е голмайстор на
страната с 12 точни попадения.
При поредното преименуване през 1959 г. в “Черно море”, с което име футболният клуб прекрачи прага на
XXI век, треньорът Иван Моканов селекционира и подготвя стабилен състав, който в 12 поредни шампионата
само три пъти се класира във втората половина на таблиците. Иван Иванов, Симеон Нинов, Янко Атанасов,
Владимир Грозданов, Димитър Боснов, Абил Билялов, Стефан Янев, Стефан Богомилов, Георги и Никола Димитрови,
Здравко Митев, Андрей Стоянов, Стефан Генов, Любчо Атанасов, Петър Дудунов, Любен Костов, Стоян Георгиев,
Дамян Георгиев, Божил Колев не остават в историята на варненския футбол само със забележителните си прояви
на българските терени. И няма да се запомнят единствено с факта, че са играли през този период съществена
роля при разпределението на медалите в държавните първенства. Резултатите на отбора, в който се състезават,
в срещите на международното поле, още будят голямо възхищение. Пред майсторството на черноморци прекланят глава именити съперници и като гости, и като домакини:
“Вашаш” и “Ференцварош” - Будапеща, “Рапид” - Букурещ, “Спарта” - Прага, “Шефил Уензди”, “Бешикташ”,
“Аякс”, “Нотингам”, “Дарби Каунти”, “Гурник” - Забже, “Стандарт”, “Селта”, “Арминия”, националният отбор
на Япония, “Стал” Мелец, “Цървена звезда”... Не по-малко впечатлителни са и равенствата с вицешампиона на
Германия “Вердер” - Бремен, с “Щутгард”, “Байер” – Леверкузен, с “Айнтрахт”, с английския “Ковънтри”,
с “Динамо” - Киев в редиците си с Лобановски... Не ще и съмнение, че всичко това е плод и на детско-юношеската школа на клуба, в която през годините
вещите откриватели на таланти Атанас Аврамов-Кафето и Димитър Димитров - Клечо извеждат десетки футболни
дарования до мъжкия тим и националния отбор. Преходът
от ведомствен към клуб с граждански и професионален статут е мъчителен. Пътят му лъкатуши до двете крайности
на хамлетовското “Да бъда или да не бъда!”. Мнозина се опитаха да изведат клуба от тежкото положение, но
малцина стигнаха до частичен успех - само да запазят статуквото. В края на краищата и едните, и другите
стигнаха до извода, че за спасението в новите условия се изисква и нов подход. И клубът има щастието да
попадне на истински спасители. Промените започват с поемане на президентския пост от Красен Кралев.
Той преобразува клуба в акционерно дружество и с последващата помощ на Георги Илиев и Христо Асенов,
успяват да го изведат от “блатото”. По-късно Илия Павлов, уважаваният в българските делови среди бизнесмен,
стабилизира позициите му в българския футбол. “Черно море” прекрачи прага на XXI век в компанията на отборите от елитната ни футболна група.
Перспективата бе отборът да заемe подобаващо място във футболния живот на страната и Европа, което да
отговаря на 90-годишната славна история на клуба и на завета на няколко поколения треньори, състезатели
и деятели, предани на традициите, обичта и верността към футболната магия, акостирала преди 110 години на
варненския бряг в двора на Мъжката гимназия и завладяла цяла България... Гибелта на Павлов през март 2003 г. постави 90-годишния клуб пред ново изпитание. Илия Павлов обаче не успя да завещае започнатото в ПФК ”Черно море” в надеждни ръце между ръководните хора в корпорацията. Наследниците му разпродадоха всички футболисти на клуба, за да си възвърнат направените инвестиции и взеха решение за ликвидация на клуба, ако не се намерят инвеститори, които да поемат изцяло издръжката му. Въпреки че две години по-рано те бяха получили безплатно от Георги Илиев отбор, утвърдил се във Висшата лига, наследниците на Павлов не се посвениха да разрушат всичко това, което бе градено през последните 5 години. Това изправи шефа на Надзорния съвет Петър Пасев пред почти неразрешимата дилема: как да продаде едно име без съдържание! В един момент, останал единственият човек от старото ръководство, който се бори за оцеляването на клуба, той пое отговорността да доведе до успешен край дългата и инфарктна одисея по запазването на ПФК “Черно море”. Пълният крах бе предотвратен с усилията на Община Варна и лично на кмета Кирил Йорданов. Появата в последния момент на варненския бизнесмен Христо Велков, получил безплатно акциите на клуба с произтичащите от това права и задължения, изискваше бърза реакция и вземането на оптимално полезни за укрепването на клуба и отбора му решения. Дълговете, завещани от наследниците на Павлов, безхаберното и некомпетентно двумесечно управление на Велков, несигурността в бъдещето, липсата на цели в по-далечна перспектива продължиха да водят до инфарктни колебания живота на най-стария български футболен клуб в първата година от последното десетилетие към вековния му юбилей. Това бе ново велико изпитание за онези, които сметнаха, че ще е кощунство да се затрият въжделенията, заветите и труда на десетки поколения деятели, треньори и състезатели и не само желаеха, но и се постараха да запазят за поколенията един от незаменимите символи на спортна Варна. В тази тежка ситуация ПФК “Черно море” повече от година броеше своите истински приятели и доброжелатели. Естествено е в тежката криза отново да ги намeри в Общината. Следвайки примера на
своите по-близки и по-далечни предшественици, които ратуваха обществено полезните спортни
каузи да оцелeят и да бъдат подпомагани всячески, днешният кмет на Варна Кирил Йорданов не
само излезе с два призива към варненци да се притекат на помощ на футболния клуб, но и сам
да се ангажира с непрекъснати срещи с бизнесмени в търсене на изход от продължаващата повече
от година криза. Още по-естествено е преброените да са из редиците на бившите футболисти и деятели. Ала по-необяснимо е, че само един варненец, апропо с бизнес вече в столицата
– Красен Кралев – отново, за втори път в продължение само на три години, се оказа
най-обществено ангажиран мъж и през октомври 2003 г. пое тежката отговорност да оглави,
да ръководи или по-точно да спасява, с цената и на много лични средства , похарчени без
гаранции за възвращаемост, наклонения до критично допустимия крен черноморски кораб в бурното
българско футболно море. Учудващо е обаче, че един от потомците на вечния съперник на тичанци, владиславци и
черноморци “Левски” /София/ - Велислав Вуцов - за втори път успешно направи “изкуствено дишане”
на представителния отбор на “Черно море”, не само за да го има сред елита, но и да е дори на
висотата, която повеляват традициите. През 2004 г. Кралев стабилизира финансовото състояние в
клуба, след като привлече за основен акционер корпорацията “Химимпорт”, чиито две компании Армеец
и Централна Кооперативна Банка станаха основни спонсори на ПФК “Черно Море”. Успешният дебют като
старши треньор на една от легендарните рожби на школата на клуба Илиян Илиев и отличното представяне
на отбора през сезон 2004-2005 дават надежда, че ръководството на най-стария български клуб е
намерило вярната посока.
Многобройните печатни издания от миналото столетие, както и предаванията и филмите по електронните медии,
почти изчерпиха темата за приноса на Варна и на клубовете - предшественици на ПФК “Черно море” за
развитието на популярната игра. Клубно пристрастни, много автори на писаното и показаното, обаче
често тенденциозно подминаваха дати и събития, за да изтъкнат собствените си или достойнствата на своите организации.
“Български студенти в университета в Константинопол през 1909 г.
формират футболен клуб “13”, наименуван така на името на тринадесетте му члена.
В края на академичната година студентите се връщат в София и техният клуб се установява
в столицата... Скоро след това е основан “Спортист” - Варна. Със “Славия” и “Левски” това
са най-старите клубове в България”.
(В “Спортист”Варна едновременно
играч и треньор е Стефан Данчев - един от тия завърнали се Цариградски студенти)
На 3 март 1913 в Мъжката гимназия се създава ученическо туристическо дружество "Галата", което малко по-късно
се преименува в "Река Тича", приемайки старото име на река"Камчия" с цел дружеството да носи българско име.
През следващата година на 24 май 1914 то се обединява с дружество "Спортист" и прераства в
ученическо-спортно-туристическо дружество
"Река Тича".
Редно е черноморци да зачитат за година на създаването на клуба си 1909 г. - годината на създаването
на най-стария предшественик на “Черно море” - “Спортист”, а не 1913 г.
Но те се ръководят от принципа да се взема за начало на съществуването на една спортна организация датата
на която е издаден първият документ свързан с нея.А именно
това е Уставът на спортно-туристическо дружество "Река Тича" подписан на 24 май 1914 година.
На 21 Януари 1919, дружеството се преименува в спортен клуб "Тича",
и приема за официални цветове на екипа си червен и бял.
Същата година се издава книгата "Футболът-правилник и наставления". Правилникът е преведен от
английски от
Никола Ницов,а наставленията са написани приживе от Стефан Тончев.
На 21 Януари 1919 се извършва промяна
в уставът на "Тича". От тогава членове могат да бъдат не само учащи ,а всички които обичат спорта.
Същата тази 1919 година е много успешна за отборът. Победи над софийските Левски(4-1) и Славия(3-0)и(1-0).
1-0 срещу Славия е постигнато на 28 Септември 1919 в София и остава
в историята като първата победа на извънстоличен отбор в София!
На практика "Тича" побеждава най-силните си противници
по безапелационен начин и през цялата година недопуска загуба.
От Юни 1920 клубът издава списание "Тича" което излиза всеки
месец до краят на годината. Това е първото спортно списание в България!
На 1 Юни 1931 тържествено се освещава знамето на клуба, а 1935-36 клубът изгражда собствено игрище.
След започването на Втората световна война,спортният живот у нас замира и единственото събитие свързано с
"Тича" до краят на войната е обединението с "Диана" през 1942 година!
През 1925 г. Владислав става първият шампион на България по футбол
който на финала в София надделява над "Левски". Владиславци дублират успехът си през
следващата година когато бият на финала (отново в София) "Славия"!През 1927 варненци са на крачка от хеттрик,
но шампионатът е прекратен.... "Славия" нарушава варненската хегемония в първенството и успява да победи
"Владислав" на финала през 1928. Владиславци си връщат титлата
едва през 1934 след победа отново над "Славия" с 2-0 отново в София
Най-големият международен успех на Владислав е спечелването на международен турнир в Букурещ,
Румъния. На финала на този шампионски турнир варненският Владислав побеждава с 2:1 шампиона на Италия Ювентус,
след като преди това е победил и шампиона на Румъния. По това време такива турнири са били еквивалентни
на сегашните ШЛ и УЕФА, където шампионите на различните страни са мерили сили помежду си.
след 1945 година
НОВА ВЛАСТ,НОВ "КЪСМЕТ"!(1945-1990) След 9 Септември започва "възходът" на Софийските отбори във всички
спортове благодарение на партийните поръчки и пристрастия!Естествено този "възход" е за сметка на
извънстоличните отбори които до този момент са правили жестока конкуренция на софиянци. Но тук няма
място за разсъждения а само за факти... На 18 Февруари 1945 година довчеращните съперници си подават
ръка! Спорен е въпросът дали това става доброволно или не, дали за да се намалят конкурентите на
софийските клубове или, за да се сформира един силен клуб който да им се
противопоставя по-успешно...както казах ще оставя фактите да говорят сами!
През есента
на 1949 се извършва една от най-големите несправедливости в Българският футбол!
Преди началото на първенството е взето решение за реформа на физкултурната дейност в армията
и на мястото на Ботев(Пловдив) и Ботев(Варна) е включен обединен отбор на армията - така наречения -
Отбор на народната войска (София), който обединява и другите армейски клубове ЦДНВ (София) и ВВС (София).
Понеже отборът на
ЦДНВ неуспява да се класира за първенството на "А" група се взема решение в елитната ни дивизия да
участва само един сборен военен отбор и това разбира се е ...ЦДНВ! Софиянци вкарват в "А" група отбор
немогъл да се класира чрез квалификации на мястото на най- добрият извънстоличен клуб Ботев ВМС.!
През 1951 след разпадането на (ОНВ)Отбор на народната войска,
вече под името ВМС моряците играят в "Б" група, класирват се на първо място и за 1952 година
придобиват правото да играят в А група.
През 1953 г. играчите на “BMC” се отсрамват пред своите предци и в лют
спор със столичните състави печелят бронзовите медали (след Левски и ЦСКА) в първенството на националната
първа дивизия.