История на ПФК "Черно Море" oт 1909 до 1945 г.

Многобройните печатни издания от миналото столетие, както и предаванията и филмите по електронните медии, почти изчерпиха темата за приноса на Варна и на клубовете - предшественици на ПФК “Черно море” за развитието на популярната игра. Клубно пристрастни, много автори на писаното и показаното, обаче често тенденциозно подминаваха дати и събития, за да изтъкнат собствените си или достойнствата на своите организации.

Оставаме и днес снизходителни към насилието над историята, защото делото на радетелите на футболната магия от предците на ПФК “Черно море” не е свещ да я духнеш и да угасне. То е огън, който и днес гори в сърцата на хиляди варненци с обич, признателност, благодарност и готовност да се продължат славните традиции и по повод, на който многоуважаваният във футболния свят спортен журналист Климент Симеонов написа следното откровено признание: “Традицията, с която варненци винаги и с право са се гордели, откроява през ХХ век фигурите на изтъкнати радетели на футбола - деятели, треньори, състезатели и съдии, които правят чест и на цяла България.”

14 Май 1894 в двора на Мъжката гимназия във Варна под зоркият поглед на един швейцарски учител по физкултура на име Жорж дьо Режибюс младите варненци започват да се занимават с новата за цяла България игра!

За да установим точната дата на създаването на ФК “Черно море” е необходимо да погледнем в "Енциклопедия на световния футбол" от Ричард Хеншоу, 1979, NEW PUBLIC BOOKS, Washington DC, USA.
“Български студенти в университета в Константинопол през 1909 г. формират футболен клуб “13”, наименуван така на името на тринадесетте му члена. В края на академичната година студентите се връщат в София и техният клуб се установява в столицата... Скоро след това е основан “Спортист” - Варна. Със “Славия” и “Левски” това са най-старите клубове в България”.
(В “Спортист”Варна едновременно играч и треньор е Стефан Данчев - един от тия завърнали се Цариградски студенти)

На 3 март 1913 в Мъжката гимназия се създава ученическо туристическо дружество "Галата", което малко по-късно се преименува в "Река Тича", приемайки старото име на река"Камчия" с цел дружеството да носи българско име.
През следващата година на 24 май 1914 то се обединява с дружество "Спортист" и прераства в ученическо-спортно-туристическо дружество "Река Тича".
Редно е черноморци да зачитат за година на създаването на клуба си 1909 г. - годината на създаването на най-стария предшественик на “Черно море” - “Спортист”, а не 1913 г. Но те се ръководят от принципа да се взема за начало на съществуването на една спортна организация датата на която е издаден първият документ свързан с нея.А именно това е Уставът на спортно-туристическо дружество "Река Тича" подписан на 24 май 1914 година.

През 1914 от Париж са пратени футболни топки, специални обувки и предпазители. Това е първата по-голяма пратка от спортни стоки за България.
На 21 Януари 1919, дружеството се преименува в спортен клуб "Тича", и приема за официални цветове на екипа си червен и бял. Същата година се издава книгата "Футболът-правилник и наставления". Правилникът е преведен от английски от Никола Ницов,а наставленията са написани приживе от Стефан Тончев.

След войната футболът в градът ни се развива с големи темпове. Във Варна квартируват кораби на Съглашението (английски,френски и италиански). На британските има моряци които са професеионални футболисти, а по това време Англия е най-голямата футболна сила в света. Тичанци използват това и играят много мачове срещу тях което е голям плюс в развитието им.
На 21 Януари 1919 се извършва промяна в уставът на "Тича". От тогава членове могат да бъдат не само учащи ,а всички които обичат спорта.
Същата тази 1919 година е много успешна за отборът. Победи над софийските Левски(4-1) и Славия(3-0)и(1-0). 1-0 срещу Славия е постигнато на 28 Септември 1919 в София и остава в историята като първата победа на извънстоличен отбор в София! На практика "Тича" побеждава най-силните си противници по безапелационен начин и през цялата година недопуска загуба.
От Юни 1920 клубът издава списание "Тича" което излиза всеки месец до краят на годината. Това е първото спортно списание в България! На 1 Юни 1931 тържествено се освещава знамето на клуба, а 1935-36 клубът изгражда собствено игрище. След започването на Втората световна война,спортният живот у нас замира и единственото събитие свързано с "Тича" до краят на войната е обединението с "Диана" през 1942 година!

През 1945 г. СК Тича се обединява с другия голям отбор на Варна и най-силен местен съперник - Владислав и заедно основават "ТВ-45" (Тича-Владислав 45).

"Владислав" е създаден на 3 април 1916 г. като Спортно-туристическо дружество "Напредък". До края на 1917 "Напредък" набира много нови членове, а името му е променено на"Развитие". Името "Владислав" получава на 1 май 1921 година след обединението между "Развитие" и "Гранит" . Тогава са определени и цветовете на клуба - зелено и бяло (зелено-бели фланелки и зелени гащета), а за емблема е избрана четирилистната детелина. ("Гранит" е един от двата клона на "Тича" заедно с "Шипка" който пръв се отделя от клуба"майка" поради достатъчният потенциал който е натрупал и възможността му да съществув без помощта на "Тича") Въпреки че повечето хора приемат ,че клубът е кръстен на полският крал загинал за свободата на Варна в битка с турците през 1444 година Владислав ІІІ наречен в последствие Варненчик, за членовете на клуба то е имало и друго значение-"Владей славата"! На 11 Септемвеи 1921 се приема устав на клуба ,а на 14 Декември същата година той е регистриран официално.
През 1925 г. Владислав става първият шампион на България по футбол който на финала в София надделява над "Левски". Владиславци дублират успехът си през следващата година когато бият на финала (отново в София) "Славия"!През 1927 варненци са на крачка от хеттрик, но шампионатът е прекратен.... "Славия" нарушава варненската хегемония в първенството и успява да победи "Владислав" на финала през 1928. Владиславци си връщат титлата едва през 1934 след победа отново над "Славия" с 2-0 отново в София
Най-големият международен успех на Владислав е спечелването на международен турнир в Букурещ, Румъния. На финала на този шампионски турнир варненският Владислав побеждава с 2:1 шампиона на Италия Ювентус, след като преди това е победил и шампиона на Румъния. По това време такива турнири са били еквивалентни на сегашните ШЛ и УЕФА, където шампионите на различните страни са мерили сили помежду си.

след 1945 година

Футболът в страната променя посоката на самостоятелно, зависещо единствено от волята на деятелите и състезателите си развитие.
НОВА ВЛАСТ,НОВ "КЪСМЕТ"!(1945-1990) След 9 Септември започва "възходът" на Софийските отбори във всички спортове благодарение на партийните поръчки и пристрастия!Естествено този "възход" е за сметка на извънстоличните отбори които до този момент са правили жестока конкуренция на софиянци. Но тук няма място за разсъждения а само за факти... На 18 Февруари 1945 година довчеращните съперници си подават ръка! Спорен е въпросът дали това става доброволно или не, дали за да се намалят конкурентите на софийските клубове или, за да се сформира един силен клуб който да им се противопоставя по-успешно...както казах ще оставя фактите да говорят сами!

Към новосъздаденото дружеството "ТВ-45" се присъединява тимът на Приморец и отборът се преименува на ТВП-45 (Тича-Владислав-Приморец 45). Това не е всичко, продължава смяната на името на отбора както и обединяването му с кои ли не. Като представителен тим на Военноморските сили на България по онова време бива преименуван няколко пъти - ВМС, ДНА Варна (Дом на Народната Армия), Ботев Варна, Ботев при ВМС, а през 1962 година приема името "Черно Море". След присъединяването на Академик - Варна, клубът се преименува на ФСФД "Черно Море" (Флотско-Студентско Физкултурно Дружество).

През периода 1945-48 година Национална футболна дивизия се преименува на Републиканско първенство по футбол. Провежда се на принципа на пряката елиминация, като Финалът също е в две срещи. В него участват първите три отбора от софийското първенство, два от пловдивската спортна област, два от варненската и по един от останалите.Наи доброто постижение на "ТВ-45" и ТВП-45 е класиране на 1/4 финалите

През 1948 г Ботев (Варна) е включен в новосформираната "А"РФГ. През този сезон варненци завъшват шести (след 5! софийски отбора), а неговият нападател Недко Недев е голмайстор на страната с 12 точни попадения.
През есента на 1949 се извършва една от най-големите несправедливости в Българският футбол! Преди началото на първенството е взето решение за реформа на физкултурната дейност в армията и на мястото на Ботев(Пловдив) и Ботев(Варна) е включен обединен отбор на армията - така наречения - Отбор на народната войска (София), който обединява и другите армейски клубове ЦДНВ (София) и ВВС (София). Понеже отборът на ЦДНВ неуспява да се класира за първенството на "А" група се взема решение в елитната ни дивизия да участва само един сборен военен отбор и това разбира се е ...ЦДНВ! Софиянци вкарват в "А" група отбор немогъл да се класира чрез квалификации на мястото на най- добрият извънстоличен клуб Ботев ВМС.!
През 1951 след разпадането на (ОНВ)Отбор на народната войска, вече под името ВМС моряците играят в "Б" група, класирват се на първо място и за 1952 година придобиват правото да играят в А група.
През 1953 г. играчите на “BMC” се отсрамват пред своите предци и в лют спор със столичните състави печелят бронзовите медали (след Левски и ЦСКА) в първенството на националната първа дивизия.

При поредното преименуване през 1959 г. в “Черно море”, с което име футболният клуб прекрачи прага на XXI век, треньорът Иван Моканов селекционира и подготвя стабилен състав, който в 12 поредни шампионата само три пъти се класира във втората половина на таблиците. Иван Иванов, Симеон Нинов, Янко Атанасов, Владимир Грозданов, Димитър Боснов, Абил Билялов, Стефан Янев, Стефан Богомилов, Георги и Никола Димитрови, Здравко Митев, Андрей Стоянов, Стефан Генов, Любчо Атанасов, Петър Дудунов, Любен Костов, Стоян Георгиев, Дамян Георгиев, Божил Колев не остават в историята на варненския футбол само със забележителните си прояви на българските терени. И няма да се запомнят единствено с факта, че са играли през този период съществена роля при разпределението на медалите в държавните първенства. Резултатите на отбора, в който се състезават, в срещите на международното поле, още будят голямо възхищение.

Пред майсторството на черноморци прекланят глава именити съперници и като гости, и като домакини: “Вашаш” и “Ференцварош” - Будапеща, “Рапид” - Букурещ, “Спарта” - Прага, “Шефил Уензди”, “Бешикташ”, “Аякс”, “Нотингам”, “Дарби Каунти”, “Гурник” - Забже, “Стандарт”, “Селта”, “Арминия”, националният отбор на Япония, “Стал” Мелец, “Цървена звезда”... Не по-малко впечатлителни са и равенствата с вицешампиона на Германия “Вердер” - Бремен, с “Щутгард”, “Байер” – Леверкузен, с “Айнтрахт”, с английския “Ковънтри”, с “Динамо” - Киев в редиците си с Лобановски...

Не ще и съмнение, че всичко това е плод и на детско-юношеската школа на клуба, в която през годините вещите откриватели на таланти Атанас Аврамов-Кафето и Димитър Димитров - Клечо извеждат десетки футболни дарования до мъжкия тим и националния отбор.

(След 1991) Безспорно това е най-трудният период в над 85 годишната история на клуба! Моряците участват в първенството на "А" група през сеозните 1993/94 и 2000/01. През останалото време се лутат в "Б" група като дори бяха се запътили към "В" през сезона 1998/99.Решаващ фактор за класирането на моряците както и на всички отбори в България през този период са финансовите възможности.Когато "Черно море" разполага със стабилен спонсор,няма никакви проблеми (през 1992/93 и 1999/00 се класираме безпроблемно на първо място в "Б" група). Отборът няма особенни успехи в последното десетилетие. По-известните играчи подвизавали се с екипът на "Черно море" през този период са:ЖИВКО КЕЛЕПОВ, МИЛЕН БАКЪРДЖИЕВ, ИЛИЯН ИЛИЕВ, ПЛАМЕН ГЕТОВ, ВАСКО САНТУРОВ, ПЛАМЕН ТИМНЕВ, ВЕНЦИСЛАВ МАРИНОВ, ВЕСКО ПЕТКОВ... Феновете на "Черно море" винаги са вярвали че ще дойдат по-добри дни за варненският футбол защото "Черно море" е наследник на шампионите "Тича" и "Владислав" и е унизително да се бори за мястото си в така наречената "Висша лига".Място което моряците са си извоювали по футболните терени (за разлика от някои съвременни "Грандове") в продължение на 91 години!

Преходът от ведомствен към клуб с граждански и професионален статут е мъчителен. Пътят му лъкатуши до двете крайности на хамлетовското “Да бъда или да не бъда!”. Мнозина се опитаха да изведат клуба от тежкото положение, но малцина стигнаха до частичен успех - само да запазят статуквото. В края на краищата и едните, и другите стигнаха до извода, че за спасението в новите условия се изисква и нов подход. И клубът има щастието да попадне на истински спасители. Промените започват с поемане на президентския пост от Красен Кралев. Той преобразува клуба в акционерно дружество и с последващата помощ на Георги Илиев и Христо Асенов, успяват да го изведат от “блатото”. По-късно Илия Павлов, уважаваният в българските делови среди бизнесмен, стабилизира позициите му в българския футбол.

“Черно море” прекрачи прага на XXI век в компанията на отборите от елитната ни футболна група. Перспективата бе отборът да заемe подобаващо място във футболния живот на страната и Европа, което да отговаря на 90-годишната славна история на клуба и на завета на няколко поколения треньори, състезатели и деятели, предани на традициите, обичта и верността към футболната магия, акостирала преди 110 години на варненския бряг в двора на Мъжката гимназия и завладяла цяла България...

Гибелта на Павлов през март 2003 г. постави 90-годишния клуб пред ново изпитание.

Илия Павлов обаче не успя да завещае започнатото в ПФК ”Черно море” в надеждни ръце между ръководните хора в корпорацията. Наследниците му разпродадоха всички футболисти на клуба, за да си възвърнат направените инвестиции и взеха решение за ликвидация на клуба, ако не се намерят инвеститори, които да поемат изцяло издръжката му. Въпреки че две години по-рано те бяха получили безплатно от Георги Илиев отбор, утвърдил се във Висшата лига, наследниците на Павлов не се посвениха да разрушат всичко това, което бе градено през последните 5 години. Това изправи шефа на Надзорния съвет Петър Пасев пред почти неразрешимата дилема: как да продаде едно име без съдържание! В един момент, останал единственият човек от старото ръководство, който се бори за оцеляването на клуба, той пое отговорността да доведе до успешен край дългата и инфарктна одисея по запазването на ПФК “Черно море”. Пълният крах бе предотвратен с усилията на Община Варна и лично на кмета Кирил Йорданов. Появата в последния момент на варненския бизнесмен Христо Велков, получил безплатно акциите на клуба с произтичащите от това права и задължения, изискваше бърза реакция и вземането на оптимално полезни за укрепването на клуба и отбора му решения.

Дълговете, завещани от наследниците на Павлов, безхаберното и некомпетентно двумесечно управление на Велков, несигурността в бъдещето, липсата на цели в по-далечна перспектива продължиха да водят до инфарктни колебания живота на най-стария български футболен клуб в първата година от последното десетилетие към вековния му юбилей. Това бе ново велико изпитание за онези, които сметнаха, че ще е кощунство да се затрият въжделенията, заветите и труда на десетки поколения деятели, треньори и състезатели и не само желаеха, но и се постараха да запазят за поколенията един от незаменимите символи на спортна Варна.

В тази тежка ситуация ПФК “Черно море” повече от година броеше своите истински приятели и доброжелатели.

Естествено е в тежката криза отново да ги намeри в Общината. Следвайки примера на своите по-близки и по-далечни предшественици, които ратуваха обществено полезните спортни каузи да оцелeят и да бъдат подпомагани всячески, днешният кмет на Варна Кирил Йорданов не само излезе с два призива към варненци да се притекат на помощ на футболния клуб, но и сам да се ангажира с непрекъснати срещи с бизнесмени в търсене на изход от продължаващата повече от година криза.

Още по-естествено е преброените да са из редиците на бившите футболисти и деятели.

Ала по-необяснимо е, че само един варненец, апропо с бизнес вече в столицата – Красен Кралев – отново, за втори път в продължение само на три години, се оказа най-обществено ангажиран мъж и през октомври 2003 г. пое тежката отговорност да оглави, да ръководи или по-точно да спасява, с цената и на много лични средства , похарчени без гаранции за възвращаемост, наклонения до критично допустимия крен черноморски кораб в бурното българско футболно море.

Учудващо е обаче, че един от потомците на вечния съперник на тичанци, владиславци и черноморци “Левски” /София/ - Велислав Вуцов - за втори път успешно направи “изкуствено дишане” на представителния отбор на “Черно море”, не само за да го има сред елита, но и да е дори на висотата, която повеляват традициите. През 2004 г. Кралев стабилизира финансовото състояние в клуба, след като привлече за основен акционер корпорацията “Химимпорт”, чиито две компании Армеец и Централна Кооперативна Банка станаха основни спонсори на ПФК “Черно Море”. Успешният дебют като старши треньор на една от легендарните рожби на школата на клуба Илиян Илиев и отличното представяне на отбора през сезон 2004-2005 дават надежда, че ръководството на най-стария български клуб е намерило вярната посока.

На 13.03.2006 г треньор става Ясен Петров.Под негово ръководство същата година отборът стига до финал за Купата на България. На националния стадион „Васил Левски“ обаче, варненци падат с 1:3 от ЦСКА.

След Ясен Петров на 31.06.2007 г треньор става Никола Спасов - мастиката. Бивш български футболист, нападател - легенда на Черно море. Под негово ръководство - 2008г. стигаме пак до финал за Купата на България - завършил с 0-1 за Литекс, но въпреки това отборът придобива правото за първи път в историята си да представя страната ни в турнира за Купата на УЕФА, тъй като лицензът на ЦСКА за евротурнирите е отнет.Във вторият квалификационен кръг "моряците" отстраняват категорично андорския Сант Жулиа след две победи с 4:0 и с 5:0. В следващият кръг те се справят и с израелския "Макаби" (Нетаня), воден от немската легенда Лотар Матеус - 1:1 като гост и 2:0 у нас. Така варненци стигат до първия основен кръг на надпреварата, където техен съперник е Щутгарт. На националния стадион „Васил Левски“ "Черно море" губи с 1:2, но като гост е близо до сензацията. До 82-ата минута на мача в Германия варненци водят с 2:0 с голове на Йордан Юруков и Георги Илиев, но в крайна сметка двубоя завършва 2:2 и възпитаниците на Никола Спасов са елиминирани. Достоиното представяне продължава и следващата година , когато Черно море става за четвърти път бронзов медалист, естествено пак след Левски и цска. Освен това печелят право на участие в първото издание на Лига Европа. В предварителният кръг "Черно море" отстранява молдовския Искра-Стал след две победи с 1:0 и 3:0, но в следващия етап отпада от холандския гранд ПСВ Айндховен.

Ненарадвал се още на третото място на 16.09.2009г. Мастиката подава оставка и на негово място идва Велизар Попов. Него ще го запомним с двете оставки - неприети от ръководството - първата след загуба от Пирин в първенството завършил с 0-1 на 31.10.2009 - втората на 31.03.2010 след загуба в четвъртфиналния мач срещу „Калиакра" Каварна от турнира за Купата на България след изпълнение на дузпи.

Следващия сезон 2010/11 след тежката загуба от Монтана с 0-4 на 23 октомври 2010, ръководството на ПФК“Черно море“ взима решение да освободи от длъжност Велизар Попов. Стефан Генов е следващия наставник на ПФК „Черно море“.

Под негово ръкокводство отбора завършва на 6-то място в първенството на една точка от четвъртия в класирането Локо Сф. Тъи като чорбата стана носител на Купата на България - четвъртия в класирането придоби право да участва в турнира за Лига Европа. Само една точка ни делеше от този турнир.

На 13 август 2011 жребия на новото първенство отреди Черно море да се изправи срещу отбора на Левски oще във 2 кръг. Мача завърши 3-1 за нашия отбор с голове на Илиян Капитанов, Хермес Паломино и Димитър Петков. Тия говеда небяхме ги побеждавали в А група от 17 сепември 1978 г.

Обаче одата на радостта след 3:1 срещу най-смешния отбор на света бе помрачена от нападение на сини ултраси, които са влезли внезапно в заведението "Мираж", намиращо се срещу стадион "Тича". 7-8 фенове на "Черно море" са били намушкани с ножове по няколко пъти в гърба, а момичетата от компанията, която се е черпила за победата са бити с гаечни ключове. Цяла линейка от нашите бяха откарани в спешното. Някои от момчетата са с 3-4 прободни рани, най-вече в гърба. Всички са наши фенове. Левскарите са влезли за минута две и са избягали били са 10-ма мъже с качулки на главата или с кърпи на лицето. Случката се разиграва повече от час и половина след края на мача, когато страстите се били успокоили и феновете на Морето са празнували победата.

И до ден днешен ръководството на говеждия клуб и "многото" фен клубове на фк левски нито са се извинили нито са се разграничили и нито са порицали нападението в "Мираж". Това няма да бъде забравено от феновете на Черно море.

Друг паметен мач е тоз срещу Лудогорец - бъдещия шампион на България , който победихме в Разград с 0-2. Иначе завършваме първенството на 7-мо място на 10 точки от третия ,имащ право да играе в Лига Европа.
През следващия сезон 2012-13 след слаби резултати /само една победа срещу Етър/ още в 6-ти кръг Стефан Генов подава оставка и на негово място идва Адалберт Зафиров , бивш играч на Черно море.

Адалберт Зафиров даже неможа да искара и до Коледа. След загубата от Левски за купата на България ръководството на ПФК”Черно море” стигна до споразумение с Георги Иванов /Гонзо/ и подписа договор с него.

Гонзо направи отбор с който спаси Черно море от изпадане, а лятото сглоби пак нов отбор с който се класирахме в първата седмица още преди Коледа.
За съжаление през зимната пауза на сезон 2013-14 ни напуснаха повечето основни футболисти заради орязването на заплатите. Георги Илиев отиде в Китай, Александър Александров премина в Лудогорец а Емил Михайлов, Симеон Райков, Росен Колев и Даниел Младенов също си прекратиха договорите.
Резултата от тази политиката е отвратителната раздяла с Гонзо и сбогом на Лига Европа.

На 2 юни Александър Станков подписа договор за 1+1 години.